Чарли Кауфман той е бил сценарист за невероятни филми като «Магнолия","Крадецът на орхидеи»Y«Блясъкът на чистия ум«. Безупречен във всичките си форми, той постига чисти структури в истории, които затрудняват такава чистота. Но от ръката на велики режисьори той знаеше как да генерира необходимите времена, както и да даде перфектната дълбочина на всеки от героите.
А миналата година дебютира като режисьор на личен сценарий, за който вече направих преглед тук преди време, наречен «Synechdoque Ню Йорк«. Филм, от който, признавам, наистина очаквах много. И без съмнение той успя да удовлетвори всички очаквания в мен, достигайки до желаната титла възвишен. Не е лесно да убедиш читателя, че един филм има истинска поетична стойност, както и повествователна и кинематографична. Е, в този случай трябва сляпо да се доверите на думата ми. И това е, че експлоатацията на ценността на метафората на екрана, плюс дълбочината на тъжно самотни герои, за съжаление се примириха в идеализъм, който избяга от същественото. И само той, главен герой, изигран Philip Seymour HoffmanТой е този, който наистина живее и умира с оглед на зрението, на видяното и на полученото видение, което се губи в самото противоречие, което страхът поражда в битието.
Но поезията не познава бариерите на паниката и дори в съществена сълза тя залива битието с опростяването на универсалното, което върви ръка за ръка с ограниченото. Защото тази материална земя е принудена да се вкопчи в среза, в момента, в самото възникване на време, което ни убива, малко по малко или много бързо.
Всичко това преминава през филма, животът и смъртта, изкуството и смъртта, любовта и смъртта, и самотата и самотата, а след това и смъртта. В един може би планиран деликатес е, че изброявам филмите, които са част от моите десет. Е, това влиза в списъка, много близо до най -високите позиции. Защото днес няма филм, който да лиши и времето, и човешкото, както е направил Чарли Кауфман.